* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Йован гради бела града,
бела града вараклия,
вараклия, чичиклия,
от шамата тиникиа;
отдалек да се лелее,
от близо да се белее,
да му турци не доодаа,
да му Яне не гледаа,
ке му е Яне убаво,
убаво Яне, гиздаво.
Който я деньок догради,
тоа му ден абер дойде -
да иде Йован на воскя.
Йован на воскя такнува,
та на Яница нараче:
- Убаво Яне, грат Яне,
ага ида на воскята,
не мий си често главата,
не плети коси со злато,
не бели се, не църви се,
не писувай си вежите,
не сърмосувай космето,
не прекривай се с махрама
от вежите до петите,
не оди често на вода,
не оди вишом по двори,
ке ни са турци комшии,
ке те загледа войвода,
та ке те млада залюби!
Яница го изпратила,
та се надзади върнала,
уми се, та се оплете,
набели се, нацърви се,
та си написа вежите,
та си сърмоса космето,
нареди се, премени се,
та си се прекри с махрама
от вежите до петите,
та узе котли ковани,
та на бел Дунав на вода.
Ага оттука отиде,
нищо не виде по пъте;
ага се оттам върнала,
насреща й войводата,
та на Яница говори:
- Убаво Яне, грат Яне,
дай ми водица да пия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010