* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

- Петкано, булко Петкано,
мари, събирам, тръгнувам.
Натварил Стоян, натварил
до девет кила пченица
и десетях й ючемен,
че на Петкана думаше:
- Като събирам, тръгнувам
и аргатето ще взема,
аргатето деветината.
Я ми, Петкано, ти кажи,
кой е аргатин най-верен,
със него да те оставя?
- Стоене, неверо мое,
Калоян ми е най-верен,
най-верен и най-сговорен,
със него да ме оставиш -
дето го пратя, там върви,
шу ще му река, служи ме.
И Стоян стана, та тръгна,
и я на огън юклеви.
Вървял е, шу е повървял,
девет конака минали,
на десетия пуснали,
седнали да отпочинат.
Стоян аргате думаше:
- Аргатье, до деветина,
я ще се назък повърна,
че си книгите забравих...
Че си се Стоян повърна
и си в селото отиде,
та на вратата постоя,
слуша Петкана че дума:
"Яж, Калояне, да ядем,
пий, Калояне, да пием,
за Стояново прошчене!
Там дето Стоян отиде,
той нема веки да дойде."
И Стоян тропна на врата,
че на Петкана думаше:
- Петкано, булко Петкано,
шу ти е въстрен разбутан?
- Стояне, неверо мое,
котката мишка гонеше,
та ми въстрена разбута!...
- Петкано, булка Петкано,
чии са тия ножове?
- Стоене, неверо мое,
това са братовите ми;
турих му вино да пие,
нямаше пари да даде,
та си ножове остави...
- Петкано, булко Петкано,
кой е там ньова зад врата,
дет' му се видят ногите,
ногите до колената?
- Стоене, неверо мое,
лъжите ми се кратиха,
ко щеш ме коли и беси,
дето се вижда ей ньова,
това е аргат Калоян...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010