* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Стоян си в Добрич отива,
в Добрич града голяма,
голяма града, далечна
и на Марийка поръча:
- Марийке, булка хубава,
аз си в Добрич ще ида,
в Добрич града голяма,
голяма града, далечна,
тебе те тука оставям,
със слънце порти отваряй
и с слънце ги затваряй!
Често се, често не труфи,
и често, често не ходи
на Григоровото кладенче,
че Григор твоя първи любовник,
той ще те Марийке излъже,
излъже да те погубя!
Марийка булка хубава,
кат си Стояна изпрати
за Добрич града голяма,
голяма града, далечна,
бързо се в къщи завърна,
разключи руба венчалска,
че се хубаво премени,
накачи върви алтъни,
нарами крива кобилица,
с два ми бели бакъра,
че отиде булка Марийка
на Григоровто кладенче.
Ей го и Григор там седи,
на зелен килим седеше,
червено вино пиеше,
печено агне ядеше,
Марийка, булка хубава,
тя кат си Григор видяла,
от далеч му се поклони,
от близо му сялам тя даде:
- Алеким селям, Григоре,
Григоре, първи ми любовник,
и аз дойдох, Григоре, и аз дойдох,
и аз дойдох да те поканя,
в дома, Григоре, да идем,
да идем, Григоре, да пием,
да ядем, Григоре да пием,
че си, бе, Стоян замина,
за Добрич града голяма,
голяма града, далечна!
Толкоз Марийка издума
и си се назад завърна,
изпече топли хлябове,
наготви гостби хубави,
нареди трапеза богата -
ей го и Григор пристига.
Седнали да ядат, да пият,
да пият, да се веселят.
Колко са яли и пили,
порти отвънка почукват,
Марийка порти отваря,
Стоян си в порти той влиза
и кат си в къщи отива,
какво да види, да чуе -
Григор на маса седеше,
седеше Григор, ядеше,
ядеше Григор, пиеше...
Стоян се люто разсърди,
той на Марийка думаше:
- Аз кат, Марийке, заминавах,
туй ли ти, Марийке, поръчах?!
До кат си Стоян думаше
и й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010