* * *

Залюбила друг в отсъствието на мъжа си

Пенчо на Петранка думаше:
- Петрано, либе Петрано,
аз във Влашко ще ида
сюреци да прекупувам,
говеда с говедаря,
волове с воловаря,
телета с телчаря.
Тебе те тука оставям -
със слънце порти отваряй
и пак със слънце затваряй,
късно за вода не ходи
на Лазаровото кладенче.
Лазар ти на тебе любовник,
на мене първи душманин.
Петранка Пенчо изпрати
от външна порта до пътя
и се назад повърна.
Взела й китка ключове,
че влезе горе в собата,
отключи маджар сандъци,
извади булска премяна,
бяла премяна венчана,
че се хубаво премени,
по-хубаво забради,
грабнала е менци на рамо
и си за вода отиде
на Лазаровото кладенче
и си на Лазар думаше:
- Лазаре, либе Лазаре,
Пенчо го няма вкъщи,
довечера да заповядаш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010