* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Посъди, синко, булката,
ах, че тя не ме почита,
вкъщи ми пътя минува,
на ръце ми не полива,
чехлите не ми изтрива.
Стоян си нищо не рече,
тихо си на Марийка нареди:
- Марийке, любе Марийке,
аз ще на нива да ида,
черни угари да ора,
пък ти, Марийке, наготви,
и ми на обед донеси.
Стоян си на нива отиде,
черни угари ореше.
Като си пладне наближи,
Марийка си гостби наготвила
и си детенце приспала.
Тя си обяда взимала,
на Стоян да си занесе.
Като на нива пристигна,
Стоян си нива ореше,
Марийка на Стоян продума:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян й нищо не рече,
черни биволи разпрегна,
а си Марийка впрегна,
черни угари да оре.
Кара я Стоян от пладне,
от пладне до икиндия.
Бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка плаче и говори:
- Стояне, любе Стояне,
не ти ли, любе, домиля,
не ти ли, любе, дожаля,
за твойта мъжка рожбица.
Стоян си Марийка разпрегна,
Марийка си за вкъщи потегли.
Като си вкъщи отиде,
тя си детенце накърми.
Като си дете накърми,
слезе Марийка в зимници,
разпаса колан от пояс
и го на греда привърза,
там се Марийка обеси.
Вечерта, като се мръкнало,
Стоян се от нива завърнал.
Като си порти доближи,
на порти чука и вика:
- Излез, Марийке, отвори
и ми биволи поеми.
Не излязла булка Марийка,
най излязла стара му майка
и си на Стоян продума:
- Стояне, синко, Стояне,
твоята булка Марийка,
като се от нива завърна,
пак по кръчми тя тръгна -
да яде, още да пие
с младите търговци.
Стоян си нищо не рече,
ах, че си биволи разпрегна
и ги към зимници поведе.
Като си в зимника той влезе,
Стоян се назад повърна -
негова булка Марийка
си на греда висеше.
А че си Стоян ножче извади
и се в сърцето прободе,
и се Стоян виком изпровикна:
- Лежи, Марийке, да лежим,
двамката да се належим,
майка ми да се находи,
находи, още наживей,
и дете пеленаче да гледа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010