* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян Петкани говори:
- Петкано, либе Петкано,
дънъс смо, либе, субота,
ютре смо света неделя;
я на оране че идем,
ти, либе, рано че станеш,
топли обеди че сготвиш.
Заколи пиле пауне,
окупи мужко детенце,
опери бели пелени,
рано ми обед донеси
на тъва черно оранье.
Петкана рано си стану,
сготви си топла обеда,
окупа мужко детенце,
опра си бели пелени,
рано обеда отнесе
и на Стояна казуе:
- Добро ти ютро, Стояне!
Стоян ю нищо не каза,
с лош ю поглед погледну,
па си се Стоян издигну,
изпрегну бивол Караман,
упрегну либе Петкану.
Що е до ручък съорал,
с Петкану га е завлекъл.
Петкана дума Стояну:
- Ако ме мене не жалиш,
съжали мужко детенце -
бело ми млеко изтече,
по тъва църно оранье!
Стояну жалба дожале,
изпрегну либе Петкану.
Она е дома отишла
и на детенце говори:
- Нани ми, нани, детенце,
макья ти че се обеси!
Па е в мазето слезнула,
и тамо се е обесила.
Стоян се вечер прибира,
и си на порти почука:
- Излезни, либе, отвори!
Но никой не си излиза.
Стоян си в къщи отива,
но никой не си намери.
Кьига си в мазето отиде,
тамо си Петкану намери,
виде ю, че се обесила.
Бръкну си Стоян в джебове,
та си ноженце извади,
та се в грудите убоде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.