* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сино Стояне,
парясай, сино, булката,
булката бяла Калинка!
Ич ми атъра не гледа,
на двор ми пътя минава,
на праг ми чехлите крачи,
крачи ги, опустосва ги:
"Вий пусти опустели сте,
без сайбийка да останете,
на мене да останете!"
Стоян й нищо не рече,
той на Калинка думаше:
- Зарана рано да раниш,
рано на нива да дойдеш,
хляб и вода да ми донесеш!
Калинка й рано станала,
бяло си пране опрала,
месила бели хлябове,
месила и ги опекла,
мъжко си дете окъпа,
окъпа и го накърми,
сготвила й гостба хубава,
право при Стоян отиде.
Като я видя млад Стоян,
по-малък вола разпрегна,
Калинка у рало упрегна.
Орал е малко не много,
дорде е пладне станало.
Калинка дума на Стоян:
- Не ти ли, либе, домиля
тоята мъжка рожбица?
Погледай, либе, лехата,
с бяло е мляко олята!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.