* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
булката да си посъдиш,
твоята булка Марийка.
Кат на оране отидеш
твоята булка Марийка
яде още и пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече
вечерта кат се мръкнало
той на Марийка говори:
- Либе Марийко, Марийко,
утре на оран да дойдеш,
обеда да ми донесеш.
Сутринта като станали
Стоян на оране отиде,
Марийка, булка хубава
сготвила сладка обеда
и си на нива отиде,
и си на Стоян говори:
- Помози Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
че си биволи изпрегна
и си Марийка упрегна.
Кара я Стоян да оре
от обед чак до икиндия.
Бело и млеко потече,
черни угари залива.
Марийка Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
ако ти ази не домилях,
не ти ли рожба домиля.
Тогаз я Стоян изпрегна,
Марийка в село отишла,
детето си накърмила,
влязла в тъмни зимници
и се на греди увеси.
Вечерта, като се мръкнало,
Стоян си в село отиде
и на порти почука.
- Марийке, първо венчило,
ела ме, мила, посрещни,
ела и порти отвори.
Не е излязла Марийка,
а е излязла майка му
и си на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
Марийка е синко отишла
да яде, още да пие
със луди-млади кръчмари!
Стуня си биволи изпрегна
и ги в зимник поведе,
поведе да ги повърже.
Що да види млад Стоян
Марийка на греда висеше.
Той се назад повърна,
остро си ножче извади
и се във сърце убоде.
Трапен му език говори:
- Лежи, Марийке, да лежим
да се нашири майка ми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010