* * *

Впрегнал жена си да оре

- Денке ле, Дено, ден те немало,
ден те немало! Толък ден везден,
толък ден везден, къде си била?
Бяло ти платно на плет изгоря,
мъжко ти дете в люлки плакало,
като плакало, дур е умряло!
- Къде съм била, била съм, била -
била съм, била, на воденица,
та съм съмляла шиник пченица,
та съм месила топла погача,
и съм варила топла обяда,
и съм занела Петко на нива.
Като я видя хубав Петко,
той си изпрегна черни биволи,
па си е побил тънка копраля,
па ми отсече шипка-копраля
и ми отсече глогови жегли.
Па си е впрегнал хубава Денка,
па кара Петко, па ора Петко
от малка обяда до силна пладня.
Денка й била съгмал гидия -
черно угари с мляко побеля,
шипка-копраля в кърви потъна!
Ей де ми иде Денкина майка.
Като я видя хубави Петко -
той си изпрегна хубава Денка,
та си упрегна Денкина майка,
та кара Петко, та ора Петко
от силна пладня до икиндия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.