* * *

Впрегнал жена си да оре

Видо ле, арна невя=,
Видо ле, арна невясто,
кренува Стоян, кренува,
на това пусто оране,
на Вида вели-говори:
- Видо ле, арна невясто,
да станеш утре по-рано,
мъжко дете да обаняш,
сладок ми ручок да сготвиш,
рано на нива да дойдеш.
Ка' дочу Вида, ка' разбра,
станала ютре по-рано,
мъжко дете обаняла,
сладок му ручок сготвила
и е на нива отишла.
Отдалек иде и вика:
- Добро ти ютро, Стояне!
Стоян й нищо не рече,
отпрегна дзивгар волове,
та впрегна Вида невяста.
Весден е Вида орала
на тия летни денове,
на тия силни пекове.
Вида на Стоян думаше:
- Ако не ти й жал за мене,
барем да ти е, бре, жално,
за твойто мъжко детенце.
Ка' дочу Стоян, ка' разбра,
отпрегна Вида невяста,
та впрегна дзивгар волове...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.