* * *

Впрегнал жена си да оре

Петканината свекърва,
тя си Петкана бедила,
бедила и клеветила
на своя сина Стояна:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Петкана
медна е питка избила
у мамини си да ходи,
брашно и жито да носи
за пусто вино и ракия.
Стоян го люто доядя
и на мама си думаше:
- Ази на нива ще ида,
на нива оран да ора;
като си дойде Петкана,
обяда да ми донесе!
Че стана Стоян, отиде.
Петканината свекърва,
тя на Петкана думаше:
- Стоян на нива отиде,
обяда да му занесеш!
Че стана булка Петкана,
наготви гостби всякакви
и е на нива тръгнала.
Като на нива отиде
и на Стояна думаше:
- Помага Бог, бре, Стояне!
Стоян й нищо не каза.
Разпрегна руси биволи,
че впрегна булка Петкана.
Карал я Стоян, карал я
от пладне до икиндия.
Бяло й мляко течеше,
из бразните се лееше,
ситни маргарит ставаше.
Петкана дума Стояне:
- Аз кат' не съм домиляла,
не ти ли й мило детето,
детето, мъжката рожба?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.