* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти ходиш синко на нива
черни угари да ореш.
Като на ниви отидеш
твойта булка Марийка,
хубави гостби наготвя
и на механи отива
да яде и да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян й нищо не рече,
само си тежко въздъхна,
сутринта рано подрани
на нива Стоян да ходи.
Той на Марийка поръча
хубави гостби да наготви
на нива да му занесе.
Като на нива пристига,
тя си Стоян поздрави.
Стоян поздрав не прие,
той си бивол разпряга
и си Марийка запряга.
Като си оряха,
бело си мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка на Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
за мене жалба нямаш,
не ти ли тебе дожаля
за нашта рожба мънинка?!
Като си Стоян зачува
за тяхната рожба мънинка
той си Марийка разпряга.
Марийка си в село отива,
малка си рожба покърми
и си в мазата влиза,
и се на греда обеси.
Като се Стоян вечерта завърна
майка му порти отваря.
Стоян майка си запита:
- Къде, мамо, Марийка
портите да ми отвори,
биволи да ми разпряга?
Стоянова майка
пак на Стоян дума:
- Твоята булка Марийка
пак на механи отиде.
Стоян биволи разпряга
и в мазата влиза
и там си вижда Марийка
че на греда лежеше.
Стоян си ножа извади
и се в сърце пробожда,
и на Марийка дума:
- Лежи, Марийке, да лежим
майка ни да се походи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.