* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
като на нива отидеш
черни угари да ореш,
твойта булка Петранка
хубаво ядене изготвя
и при бакалче отива
да ядат и да пият.
Стоян майка си нищо не каза,
а на Петранка думаше:
- Петранке, либе Петранке,
обяда ще ми приготвиш,
ще дойдеш да го донесеш.
И си биволи запрегна,
и си на нива замина.
Петранка булка хубава
детето си й окъпала,
обяда му приготвила,
на нива е отишла.
"Помага Бог!", му казала.
Стоян й нищо не каза,
най си биволи разпрегна,
Петранка той си упрегна.
Карал я Стоян, карал я,
бяло й мляко течеше,
черни угари заливаше.
Петранка Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
какво съм ти зло сторила,
дето ме толкоз наказваш?
Ако н' ти за мене домиля,
не ти ли, Стояне, досвидя
за нашия малък Иванчо.
Стоян я тогаз разпрегнал
и на Петранка продума:
- Хайде, Петранке, да идеш
и детето да си ти гледаш.
Петранка си у тях отива
Вземала малък Иванчо,
хубаво го й накърмила
и в люлката го сложила,
и на Иванчо думала:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ти й от мама люлене,
туй ти й от мама кърмене.
И в мазата влязла,
и на гредите са обесила.
Вечерта кат се й мръкнало
Стоян на порти вика:
- Я излез, булка Петранке,
портите да ми отвориш,
биволи да ми поемеш.
Не е излязла Петранка,
а най излязла майка му,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Петранка,
тя при бакалче отиде
да яде, холан, да пие.
Стоян биволи разпрегна
и в мазата кат ги унася,
биволи назад се връщат.
Кога Стоян поглежда,
Петранка на греди обесена.
Стоян навънка излиза
и на майка си викна:
- Я ела, мамо, да видиш
къде е твойта булка Петранка.
Ножчето си извади
и се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.