|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Всички орачи обядвали,
обядвали и пладнували,
Петко млад орач не обядва,
не обядва, нито пладнува,
че го забрави хубава Грозда,
хубава Грозда, Грозда невеста.
Усетила се по право пладне,
по право пладне, по икиндия,
че е отишла обяд да носи.
Като я видя Петко млад орач,
изпрегна Петко брязка бивола,
че впрегна Петко хубава Грозда.
Навлезе Петко в гора глогова,
направи Петко жегли глогови,
отсече Петко шипка копраля,
па си караше Грозда да оре.
Ей че си иде Петкова баба,
Петкова баба, Гроздина мама,
тя си на Петко тихом думаше:
- Да даде Господ, зетьо льо Петко,
дето е орал брезко бивола,
там да се роди бяла пшеница,
дето е орала Грозда невеста,
там да се роди черна къклица.
Троян (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|