* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти кат на нива заминеш,
твойта булка хубава
топла си питка опича
и си на дюген отива
да яде, още да пие
със лудо-младо кръчмарче.
Стоян си нищо не рече,
той край Маринка отива,
и на Маринка думаше:
- Аз на нива ще ида
черни угари да ора,
обеда да ми донесеш.
Маринка булка хубава
топла си пита опекла,
топла чорба сварила,
тръгна на нива да иде.
Като на нива отишла,
тя на Стояна думаше:
- Помага Бог, Стояне!
Стоян си нищо те казва,
най си биволите изпрегна,
Маринка у рало запрегна.
Кара е малко не много,
от пладне до икиндия.
Бяло й мляко течеше,
черни угари поливаше.
Маринка дума Стояна:
- Стояне, олан Стояне,
за мене, ако н' ти домиля,
не ти ли, олан, домиля
за твойта мъжка рожбица,
дето у люлката остана,
ръце й с поюв вързани.
Тогиз му Стоян дожаля,
че си Маринка изпрегна
и на Маринка думаше:
- Право си у дома да идеш,
детето да си накърмиш.
Маринка си у тях отиде,
право у мазата влезе,
разпаса опас четворен
и го на греди преметна,
и там се Маринка обеси.
Вечерта като се й мръкнало,
Стоян се от нива завърна,
той на майка си думаше:
- Къде е, мамо, Маринка?
Майка му пак му продума:
-Стояне, синко Стояне,
тя кат се от нива завърна,
пак си на кръчма отиде,
да яде, още да пие
със лудо-младо кръчмарче.
Стоян си у маза влезе
кат си Маринка той видя,
дет се Маринка обесила,
извади остро ножченце
и се у сърцето удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.