* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
като на оран отидеш
твойта булка Марийка
хубаво се премени
цел ден яде, пие с кръчмари
булчето, синко Стояне,
да си посъдиш.
Стоян си нищо не рече,
сутринта си на оран отива
и си на Марийка поръчва
сладка обеда да му занесе.
Марийка, булка хубава,
рано сутринта станала
сладка обеда приготвила
и на Стоян си занесла.
Като си там стигнала
"Помага ти Бог!" на Стоян казала,
Стоян нищо не рекъл,
сам си биволи отпрегнал
и си Марийка впрегнал.
Карал я Стоян да оре;
бело и млеко течеше
черни угари заливаше.
Марийка на Стоян продума:
- Либе Стояне, Стояне,
ако ти за мен не домиле
не ти ли за мъжка рожба досвиде?!
Тогава се Стоян опомни,
че си мъжко детенце имаше
и си Марийка отпрегна.
Марийка булка хубава
в къщи си отива
там си детенце окъпала,
хубаво го повила и накърмила,
влезнала долу в мазата.
Там се Марийка обесила.
Вечерта като се мръкнало,
Стоян си на порти похлопал:
- Излез, булка, излез, Марийке,
излез ми, мила, отвори!
Не се обажда Марийка,
най се обажда неговата майка:
- Твоята булка Марийка
пак с кръчмари яде и пие.
Стоян си нищо не рече,
сам си биволи отпрегна
и си в мазата влязъл,
там си завари Стоян
негова булка Марийка,
Марийка на въже висеше.
Стоян му жално дожаляло,
остро си ножче извади
и се в сърцето удари,
и сал можал Стоян да каже:
- Живей, майко, та се наживей
без мен и без Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.