* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
осъди, синко, булката,
че ми хатъра не гледа -
в къщи ми пътя минува,
на ръце не ми полива,
чехлите не ми изтрива!
Стоян си нищо не рече,
най си навънка излезе,
че впрегна сиви биволи,
та си на угар отиде
и на Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
ти стани рано в понделник,
та сготви топла обеда,
та ми на угар донеси.
Петрана стана в понделник,
та сготви топла обеда,
мъжко си дете окъпа,
окъпа - не го надои,
и при Стоян отиде.
Като я видя млад Стоян,
рошава шапка накриви,
дребни си сълзи порони,
и на Петрана думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
чер ми се бивол разболе -
него ще, либе, да пусна,
тебе ще, либе, да впрегна,
угари да си доора.
Изпрегна Стоян чер бивол
и впрегна булка Петрана;
малко я, много не кара -
от обед дори до пладне!
Бело й млеко капеше,
черно угаре побеле.
Петрана дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
ако ти не е за мене,
макар за мъжка рожбица!
Като я пусна млад Стоян,
право си дома отиде
и се над люлка наднесе;
мъжко си дете подои,
па е отишла в градина,
под кичестата крушчица,
копринен пояс разпаса,
та че се от жал обеси...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.