* * *

Впрегнал жена си да оре

Еленкината свекърва,
Стояновата майчица
тя си на Стоян отговаря:
- Синко Стояне, Стояне,
я изпъди си, сино, булката,
булката другоселката,
жълто ти жито изпродаде
за върла бистра ракия,
за ройно вино червено.
Стоян си нищо не рече,
той си на Еленка продума:
- Еленке, булка хубава,
днеска е Света Неделя,
утре и делник, понделник,
да станеш рано в понделник,
равни ми двори да изметеш,
мъжка ми рожба да окъпеш,
гопли ми обяди да сготвиш,
а жа си на нива да ида,
нивата й, холам Еленке,
нивата до могилката,
дето га двамата орахме,
орахме, ем га засяхме.
Еленка булка хубава
станала й рано в понделник,
равни му двори измела,
мъжка му рожба окъпа,
топли му обяди сготви,
че флена в мини дълбоки,
наточи вино червено,
че му на нива занесе,
че се изясно изпровикна:
- Я ела, холам, Стояне,
Стояне, пръвна пръвнино,
Стояне, пръвно венчило,
я ела, холам, да ядем,
да ядем, да обядваме.
Стоян си до края отиде,
руси си биволи застанаха,
Стоян си бивол разпрегна,
че си Еленка запрегна.
Га кара мало, ни многа
от обяд Стоян, до пладня.
Еленка булка хубава
черни угари ореше,
в бяло ги мляко обливаше,
дребни ми сълзи ронеше,
ем си на Стоян отговаря:
- Стояне, пръвна пръвнино,
Стояне, пръвно венчило,
не ли ти жалко за мене,
ку не за мене - за рожба?!
Стоян си нищо не рече,
той си Еленка разпрегна,
ем си на Еленка отговаря:
- Еленке, булка хубава,
право дома да идеш,
да ми вечеря приготвиш.
Еленка булка хубава,
право си дома отиде,
във къщи Еленка фляна,
право си в сарай отиде,
че разпаса тънка ивица,
че се на греда преметна,
сама се млада обеси.
Стоян си от къра дойде,
ем си на порти полопа:
- Я излез, излез, Еленке ле,
да ми портите отвориш.
Не е излягла Еленка,
най е излягла майка му,
тя си на Стоян отговаря:
- Синко Стояне, Стояне,
Еленка га от къро нямаше.
Стоян си във двори той влезе,
а че си биволи разпрегна.
Кога ги в сарай закара,
биволи реват, не фляват.
Стоян се със душа разделил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.