* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти кат на нива отидеш
черни угари да ореш,
твоята булка Марийка
хубави гостби наготвя
и на дюгени отива
да яде, още да пие
със луди-млади кръчмари.
Да вземеш, синко Стояне,
да си булката посъдиш!
Стоян си нищо не рече,
само си тежко въздъхна.
Сутринта кат се съмнава
Стоян на нива отива
и на Марийка поръчва
обяда да му занесе.
Хубава булка Марийка
вземала сладка обяда,
кат на нива пристигна
и на Стояна продума:
- Помози Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
мъжки си биволи изпрегна,
че си Марийка упрегна.
Карал я Стоян да оре,
дано се Марийка съсипе;
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Хубава булка Марийка,
тя на Стояна продума:
- Стояне, любе Стояне,
кат не ти ази домилях,
не ти ли рожба домиля?
Кога се Стоян опомни,
че мъжко детенце имаха,
то бе в къщи оставено,
че си Марийка изпрегна.
Кат си Марийка отиде,
тя си детенце накърми,
че слезе долу в мазето -
там се Марийка обеси.
Вечерта, кат се мръкнава,
Стоян на порти похлопа:
- Хубава булке, Марийке,
излез ми, любе, отвори!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Тя на Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка Марийка
пак на дюгени отиде.
Стоян си нищо не рече,
сам си биволи изпрегна
и ги навътре поведе
в мазето да ги повърне.
Кат си във маза навлиза,
че там си Стоян завари
негова булка Марийка -
тя си на греди висеше.
Стоян му жално нажали,
че си навънка излезе,
че си ножчето извади
и се в сърцето удари.
Само се веднъж обади
и на майка си продума:
- Проклета да си, майко ле,
да ходиш, да се находиш
без мене и без Марийка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.