* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян си от нива идеше
мама му порти отваряше.
Стоян мама продума:
- Мамо льо, стара майчице,
де е мойто либе Тодорка?
Мама Стояну продума:
- Твоята булка Тодорка
облече бяла премяна,
че си в чаршията послезе
да яде синко, да пие
със едно младо еврейче.
Стоян си нищо не каза,
разпрегна сиви волове
и си във къщи той влезна.
Неговата булка Тодорка
мъжко си дете кърмеше.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
утре рано да станеш
топъл обяд да стоплиш
на нива да ми донесеш.
Тодорка булка хубава
рано сутринта станала,
топла обяда сготвила
и на нива отишла.
Отдалеч на Стояна думала:
- Поможи ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не казал
разпрегнал сиви волове,
че си Тодорка впрегнал.
С тънък я каиш биеше,
черни и кърви течаха.
Тодорка дума Стояну:
- Какво ти, любе, аз сторих?
Стоян си нищо не каза,
че си Тодорка разпрегна.
Тодорка булка хубава,
тя си във къщи отишла,
мъжко си дете окъпа,
окъпа и го накърми,
накърми и го приспа,
е си на рожба думала:
- Рожбо льо, мила мамина,
туй ще ти от майка къпане,
туй ще ти от майка кърмене.
Че си в зимника тя слезнала,
че се в зимници обесила.
Стоян си от нива идеше.
Мама му порта отваряше
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоето булче Тодорка
облече бяла премяна
и си в чаршия послезна
да яде синко, да пие
със едно младо еврейче.
Стоян си нищо не каза,
че си воловете разпрегна
и ги в зимници вкара,
и какво Стоян да види -
неговата булка Тодорка
сред зимници виси обесена.
Стоян си бръкна в пояс,
остро си ножче извади
и се в сърцето прободе.
Кървав му език говори:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
да се находи майка ни,
да се наживей майка ни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.