* * *

Впрегнал жена си да оре

Какъв е спомен станало
със тоя Стоян Иванов,
с негова булка Марийка.
Стоян на оран отиде.
Вечерта кат са мръкнало,
Стоян на порти почука.
- Излез, Марийке, отвори.
Не излезе, холан, Марийка,
най излезе, холан, майка му,
тя си на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
отишла, синко, да яде,
да яде, синко, да пие
със тия млади бакали
и тия пусти кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
изпрегна брези биволи
и си във къщи отиде.
Там си Марийка завари
и на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
зарана рано ще стана
на нива в зори ще ида
и ти, Марийке, ще станеш,
бели хлябове ще месиш,
хубави гостби ще сготвиш
на мен обед да донесеш.
Марийка нищо не рече.
Заранта кат се съмнало,
Стоян на оран отиде.
Марийка рано станала,
бели хлябове месила,
хубави гостби сготвила
и при Стояна отиде
обеда да му занесе.
Като на нива стигнала,
тя си на Стоян продума:
- Помози Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
изпрегна брези биволи,
па впрегна булка Марийка.
Орал е Стоян що орал -
от пладне до икиндия,
Марийка жалба дожаля,
тя си на Стоян продума:
- Стояне, баш стопанино,
не домъчня ли ти, Стояне,
за твойта рожба Иванчо?
Стоян си нищо не рече,
изпрегна булка Марийка
и на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
право във къщи ще идеш
Иванчо да си накърмиш.
Марийка нищо не рече,
най си е в пътя тръгнала.
Като във пътя вървела,
всякакви планове кроила,
как да се Марийка погуби.
Като си в къщи стигнала,
тя при Иванчо отиде
и на Иванчо думаше:
- Дай да те мама накърми,
накърми, още окъпе,
окъпе, да те повие.
Само си това издума
и си от къщи излезна,
доле в мази си отиде,
колан от пояс отпаса
и го през греда преметна.
Там се Марийка обеси.
Вечерта, кат се мръкнало,
Стоян на порти почука:
- Излез, Марийке, отвори.
Не излезе, холан, Марийка,
най излезе, холан, майка му,
тя си на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
отишла, синко да яде,
да яде, още да пие
със тия млади бакали
и тия пусти кръчмари.
Стоян си нищо не рече.
Изпрегна брези биволи,
биволи тичат и брецат
не щат в мазето да влезат.
Стоян се чуди и мае
каква е тая работа,
сам не може да узнае.
Кога в мазата надникна,
що Стоян тамо да види -
негова булка Марийка,
тя на гредата висеше.
Стоян се викна провикна:
- Мале ле, стара майчице,
живей се, майко, наживей
без мене, още Марийка.
Извади остро ноженце
и се в сърцето прободе.
На место падна издъхна
без думица да си каже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.