* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
защо си не посъдиш булчето.
Ти като идеш да ореш
твоята булка Марийка
тя на кръчмата отива
да яде още да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не каза,
че впрегна руси биволи,
отиде Стоян да оре
бащини черни угари.
Марийка булка хубава
бяло е пране опрала,
черно мазане замаза,
мъжка си рожба окъпа,
накърми и я приспала,
наготви манджи всякакви
и при Стояна отива.
Отдалече се е засмяла
и на Стояна думаше:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не каза,
че изпрегна руси биволи,
ах, че Марийка той впрегна.
Орали малко, не много -
от обяд до икиндия.
Марийка булка хубава
бяла я кърма обтекла,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
не те ли от Бога догреша,
не ти ли, Стояне, домъчня
за нашта рожба мъничка,
мъничка на два месеца?!
Стоян си нищо не каза,
ах, че Марийка изпрегна.
Марийка булка хубава
тя си във къщи отиде
мъжка й рожба плачеше.
Марийка рожба накърми
накърми и я приспала,
и на детенце думаше:
- Туй ще й от майка последно!
Ах, че в мазата тя слезе
там се Марийка обеси.
Вечерта кат се й мръкнало
Стоян се от нива завръща
и си на порти повиква:
- Марийке, булка хубава,
я ми портите отвори.
Не е излязла Марийка
най е излязла майка му.
Стоян си в двори влиза,
биволи му реват не влизат.
Стоян си в къщи влезе,
мъжка му рожба плачеше.
Стоян детенце залюля
и си Марийка потърси.
Кога в мазата той влезе,
там си Марийка намери,
извади остро ножченце,
че се в сърцето прободе
и на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке, да лежим;
да се наживей майка ми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.