* * *

Впрегнал жена си да оре

Горката Марга - клето сираче,
решила Марга да се ожени,
да се ожени, да си отдъхне.
Но се е паднала на зла свекърва,
ала мъжът и каскънджи Павле.
Павле на нива рано отива
и си на Марг,а холан, поръча:
- Да станеш, Марче, сутринта рано,
хляб да опечеш, топла обяда,
на нива да ми дойдеш, хляб да донеш,
хляб да ми донеш и топла обяда.
Станала Марга сутринта рано,
хляб е опекла, топла обяда,
станала и още тръгнала.
На пътя срещна кръстник си Петър,
път да не чака - досрамяло я,
селям да не даде - догрешало я.
Път му чакала, селям му дала.
Отде я видя каскънджи Павле,
той си разпрегна биволицата,
че си запрегна горката Марга.
Кара я кара от сутринта,
от сутринта, до икиндия.
Черните угари, бели станаха
от Маргината гореща кърма.
Тя му се моли: "Пусни ме, Павле,
че ми заплака мъжката рожба!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.