* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти кат на нива отидеш
твоята булка Марийка
прясна си пита опича,
наточи вино червено
и го на кръчма занесе,
с кръчмари яде и пие.
Стоян нищо не отвърна,
сал на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
ази на нива ще ида,
прясна ми пита да месиш,
на нива да я донесеш!
Станала й рано Марийка,
мъжко си дете окъпа
и го във люлка остави,
и е на нива отишла
и на Стояна думаше:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян й нищо не рече.
Бряз си бивол той изпрегна
и си Марийка запрегна.
Орали малко, не много -
от голям обяд до пладне,
бяло й мляко течеше,
черни угари белеше.
Марийка Стояну дума:
- Стояне, холам, Стояне,
ако аз ти не досвидях,
не пожали ли детето,
дет го озаран оставих,
къпано не засукало?!
Стоян Марийка отпрегна
и на Марийка поръчва:
- В къщи, Марийке, да идеш
детенце да ми накърмиш.
Марийка в пътя вървеше
и си планове кроеше,
какво ли, що ли да стори.
Като е в къщи стигнала,
отвори тъмни мазани,
разпаса пояс копринен
и се Марийка обеси.
Като се Стоян завърна
на порти си той почука,
почука още повика:
- Излез, Марийке, отвори,
отвори, още посрещни!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Стоян майци си думаше:
- Къде е, мамо, Марийка?
Мама Стояну думаше:
- Отзаран си е излязла,
още не се е върнала.
Стоян мазани отвори
и си Марийка намери.
Извади остро ноженце
и се в сърцето прободе.
Тръпен му език говори:
- Живей си, мамо, поживей
сама да се наживееш,
че ти си каил не стана
с Марийка да си живеем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.