* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
сутрин рано като стане,
хубава манджа наготвя,
и си в кръчма отива,
да яде, синко да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не речи,
сал си дълбоко въздъхна
и на Марийка продума:
Марийке, либе Марийке,
сутринта рано да станеш,
хубава манджа наготвиш
и на нивата да дойдеш.
Марийка, булка хубава,
сутринта рано станала,
хубава манджа наготви
и на нивата отиде.
Като на нива стигнала,
на Стоян дума продума:
- Бог ти на помощ, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
Най си биволи разпрегна
и си Марийка впрегна.
Марийка, булка хубава,
черни угари ореше,
бяло й мляко течеше,
черни угари облива.
Тя на Стоян продума:
- Като не ти е жално за мене,
не ти ли е жално за дете,
за дете, малък Иванчо?
Стоян си нищо не рече,
най си Марийка разпрегна
и си биволи впрегна.
Марийка, булка хубава
право си у тях отиде,
буен си огън наклала,
топла си вода стопли,
че си детето изкъпа,
изкъпа и го накърми
в люлчица го приспала
и му е песен запяла:
- Нани ми, нани Иванчо,
това да ти е мама къпане,
къпане и повиване,
бабата да ти е за мама,
бабата да ти е за баба.
Тънко е въже вземала,
и в яхъри влязла,
там се Марийка обеси.
Слънцето трепти, захожда,
Стоян от нива изхожда.
Като си в тях пристига,
На порти чука и вика:
- Къде си, булке Марийке,
портите да ми отвориш,
биволи да ми разпрегнеш?
Не е излязла Марийка,
излязла е стара му майка,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка,
сутринта рано като стана,
хубава манджа наготви,
и в кръчмата отиде,
да яде, синко, да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
че си биволи разпрегна
и ги към яхър поведе.
Биволи пръхтят, не влизат,
кога си Стоян погледна -
Марийка на греда виси.
Стоян си ножче извади
и се в гърдите прободи.
Сетне му душа говори:
- Живей си, майко, наживей,
без мене и без Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.