* * *

Впрегнал жена си да оре

Пиленце пее, Доре ле, пиленце пее, в гора зелена.
Не било пиленце, най-било мома -
тестемел пере, пещимал везе,
пещимал везе, майка си кълне:
- Анатема те, мамо льо, анатема те, дето ме даде
на това дете, на аджамийчето.
На оран тръгва, хляб си не взема,
хляб си не взема, хляб за пладнинка.
Мене заръчва, хляб да му донеса.
Сторих, донесох, печено агне,
печено агне и руйно вино.
Ага ме виде, биволи разпрегна,
биволи разпрегна, та мене впрегна.
Та че ме кара, ден до пладнинка.
Ага ме пусна, че ме накара:
"Сечи челие, Доре ле, сечи челие, гради авлие,
гради авлие, боса я тъпчи!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010