* * *

Впрегнал жена си да оре

Била е Угра невеста,
ала е на зла свекърва,
та я свекърва клевети
на своя сина Стояна:
- Синко Стояне, Стояне,
ти ореш църно оране,
и сееш бела белия
и червената пшеница,
твоята Угра невеста,
кришом белия продава,
на тия млади менджии,
та взима бели грошове
и тия жълти жълтици,
та ниже гердан подреден.
Стоян на майка думаше:
- Да кажеш, мамо, на Угра,
да рани утре по-рано,
да меси девет хлябове,
да готви топъл обед,
на нива да ми донесе.
Кога ги е Угра дочула,
не дала дума да думат.
Станала утре по-рано,
омеси девет хлябове,
наготви топъл обед,
окъпа мъжко детенце,
окъпа, непридои го.
На Стоян обед занесе
и от далеч се провикна:
- Добро утро, либе Стояне!
Стоян й нищо не рече,
изпрегна врани биволи,
та впрегна Угра невеста,
та ора мало и много,
мало и много до пладне,
всеки си пладне пуща,
Стоян си пладне не пуща.
За чудо Ружко продума:
- Чорбаджие ле, Стояне,
ако не ти е за Угра,
барем за мъжко детенце,
че го Угра къпала,
къпала непридоила,
бело и млеко покапа,
църни угари побели!
Стоян си Угра изпрегна,
Угра се с душа раздели.
Стоян си дома отиде
и се на чардак изкачи,
и се над люлка наднесе -
Мъжко му дете умрело.
Стоян си бръкна в десен джоб,
извади влашко ножленце,
та си в сърцето убоде,
па на майка си говори:
- Проклета да си, мале ле,
проклета да си доде си!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010