* * *

Впрегнал жена си да оре

Рано ранил млад Стоян
у поле, у Божурово,
на това църно оране,
па на Петкана говори:
- Любе Петкано, Петкано,
рано ми ручок донеси!
Я че да идем, Петкано,
у поле, у Божурово,
на това църно оране.
Петкана си го послуша,
та си е рано станала,
замеси тесто големо,
девет лебове опече,
бела баница направи,
Стояну ручок занесе,
па на Стояна говори:
- Добро ютро ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
изпрегна Брежка бивола,
та си упрегна Петкана,
та е орала Петкана
със Карамана бивола.
Ораче пладне пущия,
а Стоян ручок не пуща,
а Петкана му говори:
- Море, Стояне, Стояне,
ако не ти е за мене,
барем да ти е за твое,
за твое мъжко детенце,
защо е, море, къпано,
къпано, не подоено!
И Стоян Петкана опущи,
та си изпрегна Петкана.
Петкана дома отиде;
кога си дома отиде,
па си детенце затражи
да дои мъжко детенце,
и детенце е умрело!...
Петкана си се разсърди,
разсърди и па зажали,
па на свекърва говори:
- Мале, свекърво, свекърво,
како да чиним, да правим,
да мина мои ядове?
А свекърва ю говори:
- Да немаш, моме, ядове,
да не са твои ядове,
нел' са негови ядове,
защо да си те не пущи
детенце да не подоиш,
та са негови ядове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.