* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоето булче Маринка,
кога на нива отидеш,
хубави гостби наготвя
и при бакалче отива,
да ядат, оща да пият,
веселба да се веселят!
Стоян мама си думаше:
- Кога на нива отида,
ти да Маринка проводиш,
обяда да ми донесе!
Маринка булка хубава,
хубава гостба наготви,
прясна погача опече
и при Стоян отиде.
От далеч му селям подаде,
от близо му се поклони.
Стоян й нищо не каза,
а най си биволи разпрегна
и си Маринка запрегна!
Орал е Стоян от пладне,
от пладне до икиндия!
Маринка булка хубава,
бяло й мляко течеше,
черна си бразда поеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
с какво съм толкоз сгрешила,
а че ме либе, измъчваш?
Пусни ме либе, пусни ме,
в село да си отида,
мъжка си рожба да окъпя,
да окъпя, още накърмя.
На Стоян жалба дожиля
за негово дете невръстно.
Кога си в село отиде,
Маринка булка хубава,
влязла е в горна градинка,
под сянка, под чемширова,
там си люлчица направи!
Мъжка си рожба окъпа,
окъпа, още накърми
и го в люлчица сложила!
Кога си дете приспиваше,
жална му песен пееше:
- Нани ми, нани детенце!
Туй ще ти е от майка къпане,
къпане, още кърмене!
Кога си детенце приспала,
влязла е в горни одаи,
извади ножче тънено
и се в сърцето прободе!
Кога се Стоян завърна,
от пътни порти викаше:
- Маринке, булка хубава,
излез ми биволи разпрегни!
Не е излязла Маринка,
най е излязла майка му
и на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоето булче Маринка,
кога се от нива завърна,
мъжка си рожба приспала
и пак при бакалче отиде!
Стоян го ядно доедя.
Отиде в горни одаи
да си дрехите извади,
дрехите годенишките,
хубаво да се премени!
Кога в одаи влезе,
там си Маринка завари
на кървава постеля!
Тогаз му Стоян дожаля,
взема ножче тънено
и се в сърце прободе,
и на Маринка думаше:
- Лежи, либе ле, да лежим,
майка ни да се находи,
майка ни да се нагледа
на мъжко дете сираче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.