Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Впрегнал жена си да оре

Великовата майчица,
тя на Велика думаше:
- Велико, синко, Велико,
я си булчето погади
да не носи жито червено,
да не взема вино червено
и люта бистра ракия.
Велик нищо не каза.
Велик Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
днеска е света неделя,
утре е свети понеделник,
аз ще на нива да отида,
на нива угар да ора.
Стани си рано в понеделник,
помети равни дворове,
донеси вода студена,
замеси бяла погача,
наготви гостби всякакви,
наточи вино червено,
червено деветгодишно.
Напълни жълта бъклица,
рано на нива да дойдеш,
обяда да ми донесеш.
Тодорка слуша Велика.
Станала е рано в понеделник,
че си Велика изпрати
на нива угар да оре,
помела е равни дворове,
донесла е вода студена,
месила бяла погача,
наготви гостби всякакви,
наточи вино червено,
червено деветгодишно;
напълни жълта бъклица,
рано на нива отиде-
Велика обяда да занесе,
като на нива стигнала
и на Велика думаше:
- Помага ти бог, Велико!
Велик Тодорка думаше:
- Дал ти Бог добро, Тодорке,
я слагай, мари, Тодорке,
обяда да обядваме,
да ядем и да пием
и да си починем.
Седнали, нахранили се
и си починали.
Велик си биволи изжегли,
че си Тодорка зажегли;
карал е Велик, що карал
от обед дор до икиндия,
бяло й мляко потече,
черни угари побели.
Тодорка дума Велико:
- Пусни ме, холам, Велико,
пусни ме да си ида,
мъжка си рожба да окъпя,
окъпя да я накърмя.
Велик Тодорка думаше:
- Да знаеш, Тодорке, и да помниш
как носиш жито червено
да вземаш вино и ракия.
Тодорка дума Велико:
- Велико, холам, Велико,
стигна ли девет години
търпях, Велико, и мълчах,
майка ти не издадох -
тя носи жито червено,
тя взема вино червено
и люта бистра ракия.
Велик си Тодорка изжегли,
право си у тях отиде,
легнала и не е станала,
мъжка й рожба плачеше,
мъртвешко мляко сучеше.
Като се Велик зададе,
майка му порти отвори,
Велик майка си думаше:
- Къде е, майко, Тодорка
да ми портите отвори,
да ми биволи поеме?
Майка Велико думаше:
- Велико, холам, Велико,
Тодорка като си е дошла,
легнала и не станала.
Велик биволи остави,
право си в къщи отиде
и на Тодорка думаше:
- Мър, стани, стани, Тодорке,
портите да ми отвориш,
биволи да ми поемеш!
Викал я, не се е събудила.
А на майка си думаше:
- Мър, ела, мамо, да видиш,
Тодорка е, мамо, заспала,
заспала, мамо, умряла,
виках я не се събужда,
Тодорка, мамо, умряла!

 


Шумен (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.