* * *

Впрегнал жена си да оре

- Стояне, синко Стояне,
ти кат на нива отидеш
черни угари да ореш,
твоята булка Марийка
тя по кръчмите отива
да яде още да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рекъл.
Сам на Марийка продумал:
- Марийке, първо венчило,
аз ще на нива отида,
черни угари да ора,
обяда да ми донесеш.
Марийка на нива отива
обяда да му занесе,
като обяда занесе,
той си един вол изпрегна,
та си Марийка впрегна.
От пладне до залез слънце орали.
Като Марийка ореше,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Стоян си Марийки изпрегна
и я изпрати да си отиде.
И кат си дома отиде
Марийка се в дома затвори
и после се обеси.
Вечерта, кат се мръкнало,
Стоян се от нива завръща.
На портата повиква:
- Излез ми, Марийке, отвори!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му
и на Стояна думаше:
- Твоята булка Марийка пак я няма,
отиде да яде и пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си в двора влезе
и си волове изпрегна.
Той си волове поведе
в дома да ги върже.
Какво там да види,
Марийка се е обесила.
Че си ножа извади
и в сърцето прободе
и на Марийка думаше:
- Я лежи, Марийке,
да се належим,
а майка ни да се находи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.