* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица
колко е била лош човек.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
нищичко не ме запитваш
и аз да ти разправя.
Твойта булка Тодорка
сутрин кат те изпрати
напълва торба с брашно,
на дюкян, мама, отива
да яде, мама, да пие
с лудо-младо бакалче.
Стоян си нищо не рече,
ам си тежко въздъхна.
Сутринта, кат се е съмнало,
Стоян Тодорке думаше:
- Да дойдеш обяда да ми донесеш.
Тодорка рано ранила,
мъжка си рожба окъпа,
топла си гостба направи
на Стояна обяда да занесе.
Тодорка на нива отива.
Като до Стояна достигна
и на Стояна продума:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
ама си бивол изпрегна,
па си Тодорка упрегна.
Орал Стоян с Тодорка
от сутринта до пладне.
Бяло й мляко капеше,
черни угари облива.
Тодорка дума Стояно:
- Ако за мене не ти домиля,
барем за рожба замилей.
Тодорка си у село отиди,
в дълбока маза влязла
влязла и се обесила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.