* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
посъди, синко, булчица,
булчица, бяла Петранка.
В къщи атър не гледа,
на ръце не ми полива,
на праг ми чехли подритва.
Стоян си нищо не каза,
че стана Стоян, Стояне,
че влезе в тъмни яхъри,
изкара руси биволи.
Стоян Петранке думаше:
- Петранке, либе Петранке,
аз ще либе да ида,
черни угари да ора
на друма на кръстопътя,
до крива круша ничия.
Пък ти, либе Петранке,
зарана рано да раниш,
детето да си окъпеш,
детето, мъжката рожба,
окъпи го е го накърми.
Наготви топла обяда,
на нивата я донеси.
Петранка булка хубава,
сутринта рано ранила,
че си детето окъпала,
окъпала и накърмила,
наготви топла обяда,
на нивата я занесе.
Стоян Петранка като видя,
че си биволи изпрегна,
пък си Петранка упрегна.
Малко я много той кара,
от обяд дорум до пладне.
Дето си мина Петланка,
бяла ми кърма течеше,
черни угари зялива.
Петранка дума Стояне:
- Стояне, либе Стояне,
ако не ти аз домилях,
не ти ли дете домиля?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.