* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти нищичко, мама, не знаеш,
твоето булче хубаво,
ти като на нива отиваш,
бели си пити замесва,
сладки си гостби наготвя,
че си на кръчма отива,
по цял ден яде и пие,
пък твойто дете мъничко,
то цял ден стои и плаче.
Стоян си нищо не рече,
най на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
утре щеш рано да станеш,
бели ще пити замесиш,
сладки ще гостби наготвиш
и ти ще на нива да дойдеш,
двама ще оран ореме.
Марийка й рано станала,
бели си пити замеси,
сладки си гостби наготви
и си на нива отиде.
Отдалеч на Стоян думаше:
- Поможи ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
най си волове изпрегна
и си Марийка запрегна.
Цял ден Марийка орала,
бяло й мляко протекло,
черни угари обляло.
Тогаз се Стоян усети
за свойто мъжко детенце,
че си Марийка изпрегна
и на Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
право у дома да идеш,
детенцето да си накърмиш.
Марийка булка хубава
като из пътя вървеше,
вървеше и си мислеше,
как да се Марийка погуби
от нейната лоша свекърва.
Като си Марийка отиде
и си детето накърми,
че си в мазата отиде,
там се е Марийка обесила.
Като се Стоян завърна,
негова стара майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка хубава,
отзаран рано станала,
бели си пити замеси,
сладки си гостби наготви
и си на кръчма отиде,
да яде, синко, да пие.
Тогаз се Стоян усети,
че го й майка му лъгала,
ех, че си булче намери,
много му жално дожаля
за негово булче хубаво,
извади ножче черенче,
че се в гърдите прободе.
тръпен му език говори:
- Я лежи, либе Марийке,
лежи Марийке, да лежим,
да се находи майка ни,
находи, да се нарадва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.