* * *

Впрегнал жена си да оре

- Стояне, синко Стояне,
твойта булка Марийка
хубави гостби наготви
и на дюкяни отиде,
отиде да яде и пие
с тия млади кръчмари.
Стоян й нищо не каза,
а на Марийка каза:
- Утре рано да станеш,
хубави гостби наготви,
наготви и при мене
донеси на оране.
Рано е Марийка станала,
хубави гостби наготви
и при Стоян отиде.
Като при Стоян пристигна,
и на Стоян каза:
- Помози Бог, Стояне.
Стоян нищо не каза,
черни биволи впрегна.
Бело й млеко течеше,
черни угари залива.
Марийка на Стоян каза:
- Стояне, либе Стояне,
като ти за мене не дожаля,
поне за твойта мъжка рожба Иванчо,
дето съм го в люлка оставила.
Стоян си Марийка отпрегна
и в село изпраща.
Марийка в къщи отива,
мъжка си рожба взела да я накърми,
хем я кърми, хем дума:
- Я ела, сине Иванчо,
последно да те накърмя,
последно да те повия.
И отиде в мазата,
тънко си въже взела
и се там овесила.
Слънцето трепти, захожда,
всички орачи си идат.
Ето и Стоян пристига
и си на порти почука:
- Излез, Марийке, отвори!
Не излязла Марийка,
най ми излезе майка му.
- Къде е, мамо, Марийка?
- Марийка рано стана,
хубави гостби наготви
и в дюкяна отиде да яде и пие
с тия млади кръчмари.
Стоян си колата уведе
и си биволи отпусна,
и ги в мазата уведе.
Кога си вратата отвори -
Марийка на греди висеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.