* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нещичко ще ти обадя.
Твоята булка Марийка
ти като на нива отидеш
черни угари да ореш,
твоята булка Марийка,
тя на дюкяни отива
при тези млади кръчмари
да яде, още да пие
и със тях любов да прави.
Булчето да си посърдиш,
че ни се смеят хората.
Стоян си нищо не каза,
че си биволи упрегна
и на Марийка продума:
- Хубаво любе Марийке,
аз ще на нива да отида
черна ми угар да ора,
тебе те тука оставям
хубава гостба да сготвиш,
обяда да ми донесеш.
Хубава булка Марийка
наготви гостби всякакви
и ги на нива занесе,
и на Стояна продума:
- Помози Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не каза,
че си биволи изпрегна,
ах, че Марийка упрегна.
Карал я Стоян, мъчил я,
дорде слънцето заседне.
Нъл бяха скоро женени,
имаха малко детенце,
къде Марийка минеше,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Хубава булка Марийка,
тя на Стояна продума:
- Стояне, любе Стояне,
кът' не ти ази дожалях,
не ти ли рожба домиля,
рожбата, мънинката.
Тогаз я Стоян съжали,
че си Марийка отпусна.
Хубава булка Марийка,
право във къщи отиде.
Право във къщи отиде,
че си детето накърми.
Че влезе в дамове дълбоки,
там се Марийка обеси.
Стоян се в къщи завърна
и на портите похлопа.
- Я излез, любе Марийке,
портите да ми отвориш,
биволи да ми изпрегнеш
у дамове да ги завържеш.
Не е излязла Марийка,
а най е излязла майка му,
тя на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
пак на дюкяни отиде,
тя на дюкяни отива
при тези млади кръчмари
да яде, още да пие
и със тях любов да прави.
Стоян си нищо не каза,
че си биволи изпрегна.
Кат ги у дамове заведе,
там си Марийка намери,
на гредите кат висеше.
Стоян го жалба дожаля,
извади Стоян ножа си,
че се в сърцето прободе,
сал една дума продума:
- Лежи, Марийке, да лежим,
майка ми да се нарадва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.