* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти кат на нива отиваш
да ореш черни угари,
знаеш ли или не знаеш,
твоята булка Марийка,
че е по кръчмите тръгнала,
да яде майка и да пие
със луди-млади кръчмари
и им на кючек играе.
Стоян се много замисли
и нищо друго не каза,
той на Марийка поръча:
- Марийке, първо венчило
заран на нива отивам,
черни угари да ора,
а пък ти рано да станеш:
пъстър паун заколи,
хубави гостби наготви
и ги на нива донеси.
Заранта като се е съмнало
Стоян на нива отива
и го Маришка изпрати.
Изкъпа си мъжко детенце,
хвана си пъстър паун,
хубави гостби наготви
и ги на нива занесе.
Отдалеч се е засмяла,
отблизо заприказвала:
- Помози Бог, Стояне!
Стоян й нищо не отвръща.
Марийка пак му повтаря,
а той й нищо не казва,
най си биволи изпрегна,
че си Марийка упрегна
орал е Стоян, що орал,
от обед до икиндия;
кат си Марийка ореше,
бяло й мляко течеше,
черни угари облива,
Марийка жално заплака:
- Стояне, първо венчило,
ако не ти е за мен домиляло,
барем не ти ли домиля
за твоето дете рождено.
Чак тогаз на Стоян дожаля,
че си Марийка изпрегна,
та пак си биволи упрегна.
И си Марийка тръгнала -
по пътя върви и плаче,
като си вкъщи отива,
мъжко детенце накърми,
че си влезе в изби дълбоки,
разпаса пъстра подпаска,
че се Марийка закачи,
закачи и се обеси.
Като се Стоян завърна,
той на вратата похлопа:
- Излез, Марийке, отвори!
Не излязла Марийка,
най излязла майка му
и му портите отвори,
а че я Стоян запита:
- Къде е, мамо, Марийка?
- Не я ли знаеш, Стояне,
тя е по кръчмите отишла,
пак да яде и пие.
Стоян си нищо не каза,
той си биволи изпрегна,
отива в изби дълбоки,
за биволи ярма да вземе.
Като Стоян в изби отива
и се в Марийка ударя.
Извади остро ножченце,
сал туй, си Стоян издума:
- Лежи, Марийке, да лежим,
майка ни да се наживей,
че ме от тебе отдели.
И се с ножче прободе,
и там падна и загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.