* * *

Впрегнал жена си да оре

Навърви Стоян на оран,
на оран Стоян, на копан,
и на Фида си поръча:
- Фидо лю, млада невясто,
да не забавиш ручока,
ручока и планината!
- Стояне, любе Стояне,
как не ща ручок забавя!
Дор да издоя, издоя
дор девет крави младошни,
десетата крава старошна,
и да издоя, подваря,
и да подваря, подквася,
подквася, Стоян, избъркам;
и да си дете развия,
развия, Стоян, повия;
и да си ручок посготвя,
на нива тога да дойда.
Издои Фида, подвари,
подвари Фида, подкваси,
и си йе дете развила,
развила дете, повила;
и си йе ручок сготвила,
тога при Стоян йотиде.
Йотдалек иде и рука:
- Бре, пома Бог ти, Стояне!
Стоян хи нищо не рече,
йотпрегна Стоян волове,
та впрегна Фида невяста,
та ора Стоян, що ора.
Фида му вяли, гойвори:
- Бре, йотпусняй ма, Стояне,
малко йе дете ъв люлки!
Стоян хи нищо не рече.
Па ора Стоян, що ора,
кога е слънце зайдело,
тога я Стоян йотпусна.
И си са дома йотишли.
ида ми дете поглева,
поглева дете ъв люлки -
малко йе дете юмряло!
Писнал бе Стоян до Бога:
- Боже ле, мили Господи,
ял яко сбърках, ти немой!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.