* * *

Впрегнал жена си да оре

Негро ле, Негро невесто!
Свекърва ле Негра клевети,
на мила сина Стояна:
- Сину Стояне, Стояне,
ти ореш бела белия,
Негра я носи, продава,
за бело грозде и модро!
Стоян й нищо не рече.
Кога било отзарана,
та па на Негра думаше:
- Любне ле, Негро невесто,
омеси бела погача,
заколи пиле - гълъбе,
обаняй си мъжко дете,
язека ч' идем оранье,
тизека ручок да донесеш.
И Негра си го послушала.
Омесила бела погача,
заклала пиле - гълъбе,
обаняла мъжко дете,
на Стоян ручок отнесе,
па си седна да си почине.
Стоян бивол изпрегна,
бивол карамане ле,
упрегна Негра невеста,
ораха, щото ораа,
бело й млеко потече,
църно орано й побели.
Негра си Стоян думаше:
- Ако не ти е за мене,
то барем за мъжко детенце!
Стоян се тогава досети,
за негово мъжко детенце
и си Негра изпрегна,
и си на Негра думаше:
- Негро ле, Негро невесто,
бръже дома да идеш,
и ако е дете умрело,
тебе да не те затичам!
Негра си бърже отиде,
и право в градина, при люлката,
и му кърпата подигнала.
Ели е дете умрело,
бела му пеня изврела.
Влезнала мали кошари,
разпасала ален пояс
и си се Негра обесила.
Стоян иде от оранье,
воз дворе иде и вика:
- Любне ле, любне невесто,
излез биволе дорани.
Но любе му не излезло.
Стоян биволи накара
у ладни кошари,
там си видел Негра невеста -
Негра се обесила.
Па си влезнал у одая,
при негово мъжко дете,
ели и дете умрело.
Па си бръкнал у джобове,
та извади влашко ноже,
па си главата отреза,
глава скача, език дума:
- Живей, мамо, наживей се!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010