* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
Стояне сино, булката
цял ден се в двора не връща
детето да си погледа.
Тя се с бакали запива
с мяра дава виното
с кило зима житото.
Стоян булка си думаше:
- Рано зарана ще стана
ще ида оран да ора
и ти с мене ще станеш,
прясна ми питка замеси,
замеси и опечи,
топла ми гостба наготви,
че ела ми донеси.
Кога е било сутринта
Стоян на оран отиде.
Еленка му питка замеси
земеси и опече
и топла му гостба наготви,
и тръгна да му занесе.
Мъжка й рожба заплака
подире й запълзя.
Че го Еленка накърми,
бърза при Стояна да иде,
да не й махна намери.
Като я вида млад Стоян
по-малък бивол разпрегна,
Еленка в хомота впрегна
да оре на черни му угари.
Малко я много покара -
от обед до икиндия,
кога Еленка ореше
бяло и мляко течеше,
черни угари поеше.
Еленка дума Стояне:
- Стояне, първо венчило,
ако ти аз не домилях
не ти ли, Стояне, домиля
твоята мъжка рожбица?!
Аз като от двори излязох
тя подире ми заплака,
не я, Стояне, накърмих
да не се ази забавя
да не ми махна намериш.
Стоян Еленка разпрегна,
че я накара да иде,
да иде тръни да сече,
боса с кужеци тъпкала.
Кога си Еленка насече
накара я млад Стоян
на кола да се покачи,
тръните да си натовари.
Еленка от колата слезе,
слезе да си отива.
Дето е Еленка стъпила
кървави стъпки станали.
Като си в тях отиде
в къщи Еленка не влезе,
а най е влязла в градинка,
у градинка има дърво калинка
тя си пояс разпаса
и на калинка прехвърли.
Там се Елена обеси.
Като си дойде млад Стоян
той си на мама повика:
- Къде е, мамо, Еленка?
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като заранта излезе,
подире ти е излязла,
излязла не се е върнала
детето си да погледне.
Стоян се назад повърна
право в градинка отиде,
извади ножче кръвниче,
право се в сърце прободе
и на Еленка думаше:
- Леж, Еленке, двама да лежим,
дето ще плаче една майка,
нека да плачат две майки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.