* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я си Величка напусни,
тя не е добра стопанка.
Сутрин на нива кат идиш,
Величка в къщи не стои.
Най си Величка отива
при туй комшийско бакалче.
По цял ден яде и пие.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
кой ще ми дете отгледа?
Мама Стояне пак дума:
- Както съм тебе отгледала,
тъй ще ти дете отгледам,
детето малък Иванчо.
Стоян си нищо не каза.
Заранта като се е съмнало,
Стоян на нива отива
и на Величка думаше:
- Величке, мари Величке,
ази на нива отивам,
топла обяда да сготвиш,
на нива да ми донесеш.
Величка нищо не каза.
Топла обяда сготвила
и на нивата отишла.
Като на нивата стигна
и на Стояно думаше:
- Помози ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не каза,
най си вола разпрегна
и си Величка упрегна.
Стоян угари ореше,
Величка ги с кърма полива.
Орал е Стоян изорал
от пладне до икиндия.
Величка дума Стояне:
- Стояне, първо венчило,
ако не ти е мило за мене,
не ти ли е мило за рожба,
за нашта рожба Иванчо?!
Стоян си Величка разпрегна
и на Величка думаше:
- Като си в къщи отидеш,
топла вечеря да сготвиш.
Величка нищо не каза,
че си в къщи отиде.
Не си е вечеря сготвила,
ами си дете окъпа
и го в люлката сложила,
и му песен запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо!
Баба ти ще ни й причина,
за нашта, мамо, раздяла.
Че влиза в тъмни зимници
и си колана разпаса,
и се Величка обеси.
Стоян се от нива завръща.
Майка му пак го посреща
и на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Величка
при бакалчето отиде,
със него яде и пие.
Стоян си биволи разпрегна
и ги у мазата вкара.
Тогаз си вида Величка.
Извади Стоян остро ножче
и се в сърцето прободе.
- Лежи, Величке, да лежим,
да се наживее майка ни,
майка ни душманкинята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.