* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Денка думаше:
- Де си ходила, Дено, Денчице,
отзаран до нине, до икиндия,
бяло ти платно на плет изгоря,
мъжка ти рожба в люлка умряла,
в люлка умряла ненакърмена.
Че отговаря Дена, Денчица:
- Ой та, тебе, милинка мамо,
като ме питаш право да ти кажа
де съм ходила отзаран до нине,
отзаран до икиндия.
На нива ходих, милинка мамо,
обяда да нося на първо либе;
то кат' ме видя, милинка мамо,
вола разпрегнал, мене упрегна,
черни угари да орем.
Бяла ми кърма течеше,
черни угари облива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.