* * *

Впрегнал жена си да оре

Горка Марийка
сиракувала (2)
и бедувала
под чузди стрехи.
Тя нещовала
и чузди хурки
тя е се прела.
Тя се на Бога
жално молеше:
- Бре, Боже, Боже,
бре, милян Боже,
дано се, Боже,
и аз оженя,
дано попадна
на добро място, (2)
във добри хора!
Даде й Господ,
тя се ожени,
че си обзела
каскънджи Павлю.
Отговаряше
каскънджи Павлю:
- Я, мор Марийке,
сен болгар къзъм,
ти стани рано,
рано в неделя,
да ми опечеш
дур девет пещи (2)
топли хлябове,
и да ми сготвиш
всякакви манджи;
да ми донесеш
топла обяда,
рано в неделя,
рано на нива.
И тя й станала
горка Марийка,
и тя й станала
и му сготвяла;
и му й занела
ранна обяда (2),
топла обяда,
рано в неделя,
рано на нива.
Той си не седна
да обядова,
нито погледна
топла обяда,
нито погледна,
нито посегна,
най си отпрегна
вола от рало,
вола отпрегна,
Марийка впрегна (2)
угар да оре,
черни угари.
Та че обърна
четири пътя,
дорде й мляко
в угар прокапа.
Отговаряше
горка Марийка:
- Ой ми те, тебе,
каскънджи Павле,
ко не ти й жалко,
абре, за мене (2),
за първо либе,
не ти ли й жалко
за мъжка рожба,
как я оставих,
ем я залюлях?...
Каскънджи Павлю
Марийка пусна (2),
пак вола впрегна.
Кога си вечер
у тях отиде,
никой го няма
да го посрещне.
Той в къщи влезе
и що завари -
Марийка виси
над люльчицата,
тънък й поюв
шията стегнал,
мрътва й бледност
лице покрила,
мъжка й рожба
сладко заспала,
горка я майка
не забравила (2)
и нахранила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.