* * *

Впрегнал жена си да оре

Запрегна Стоян, запрегна,
бащини брези биволи
и на нивата отива,
да оре черни угари
и на Марийка думаше:
- Марийке, любе Марийке,
да станеш рано сутринта,
хубави гостби наготви
и топла пита опечи,
обяда да ми донесеш.
Марийка, булка хубава,
станала рано сутринта
и топла пита опече,
хубави гостби наготви,
и на нивата отиде,
на Стоян обяд да носи.
Отдалеч му е казала:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян й нищо не каза,
изпрегна Стоян биволи,
запрегна Стоян Марийка,
кара я Стоян, кара я,
от обяд до икиндия.
Бяла й кърма течеше,
черни угари облива.
Марийка дума Стояна:
- Ако не ти за мен домиля,
за рожба не ти ли домиля.
Сутринта съм го къпала,
пък не съм го кърмила.
Стоян изпрегна Марийка
и на Марийка думаше:
- Марийке, любе Марийке,
право си в къщи отивай,
детето да си накърмиш,
детето, мъжката рожба.
Марийка, булка хубава,
право си в къщи отива,
не влязла в къщи високи,
най влязла в мази дълбоки,
там се Марийка обесила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.