* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Сину Стоене, Стоенчо,
твоята бяла Тодорка
кат те на нива изпрати
и се назаде повърне,
и се премени, нареди
и отиде в долни дюкяни
с млади кръчмари пиеше,
жълто ти жито изпренесе
за вино и за ракия -
всеки ден, синко, пияна...
Стоян Тодорки думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
зарана рано да станеш
на нива хляб да ми донесеш.
Станала рано Тодорка,
на нива хляб занесла.
Като я видя отдалеч
малък си бивол разпрегна,
бяла Тодорка той впрегна.
Карак я малко, не много,
от пладне до икиндия.
Бяло й мляко изкапа,
черни угари залива.
Тодорка Стоян продума:
- Любе Стоене, Стоенчо,
аз ко не ти, любе, дожалях,
не ти ли, любе, дожаля
нашата мъжка рожбица?
Стоян Тодорка разпрегна
и на Тодорка думаше:
- Право у дома да идеш
и жива да не те заваря
в моите равни дворове!
Тодорка си вкъщи отив,а
в малка градина влязла,
влязла и там се обесила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010