* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица
лош човек била на света.
Кога се Стоян от нива прибере
майка му все му хортувала:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на нива отидеш
твоята булка Марийка
по цял ден яде и пий
с нашето младо бакалче,
дете си не потърся!
Ех че се Стоян ядоса
и на Марийка продума:
- Да вземеш, либе, да сготвиш
и на обед, либе, да ми донесеш.
Всичко Марийка направи
и при Стоян отиде
обеда да му занесе
Марийка като стигнала
и на Стоян продумала:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не каза
най си биволи изпрегна
та си Марийка запрегна.
Орал ми Стоян от пладне,
от пладне до икиндия.
Като Марийка теглеше
кърма й в бразда течеше.
Най-сетне Стоян Марийка изпрегна
и си бивол запрегна,
и на Марийка продума:
- Върви си, либе, че мръкна,
да си детето подредиш.
Марийка нищо не каза
щом си вкъщи отиде
и си детето накърми,
накърми и го подсуши,
и го в люлката сложила.
Вземала колан от кръста си
и си в мазата влязла,
и го на греди закачи,
Марийка там се обеси.
Стоян от нива пристигна
и на Марийка извиква
да му порти отвори.
Не е излязла Марийка
най излязла майка му.
- Къде е, мале, Марийка?
Майка Стоян думаше:
- Цял ден не се е завръщала
пак е сигур при бакалче.
Щом си в избата влязъл
Марийка виси на гредата.
Викнал ми Стоян заплакал:
- Проклета да си, мале ле,
дето ме мене лъжеше
такава бела да стане
детето клето сираче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.