* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка Стояну продума:
- Стояне, синко Стояне,
ти кат на нива отидеш
черни угари да ореш,
твоята булка Марийка
хубави гостби наготвя
и на дюкяни отива
да яде, още да пие
с луди-млади кръчмари.
Да вземеш, синко Стояне,
да си булката посъдиш.
Стоян си нищо не казал,
сам си биволи запрегнал
и си из порти излязъл,
и на Марийка поръчал
обеда да му занесе.
Марийка, булка хубава,
сладка обяда сготвила
и си на нива тръгнала.
Като на нива стигнала,
си ми на Стоян продума:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не казал,
той си бивол разпрегна
и си Марийка запрегнал,
карал я Стоян да оре.
Нали си Марийка кърмеше,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
кат не ти ази домилях,
не ти ли рожба домиля?
Тогаз се Стоян опомнил,
че мъжко детенце имаха -
то бе в къщи оставено.
Стоян Марийка разпрегнал.
Като се в къщи върнала,
тя си детето окъпала,
окъпа и го накърми,
залюляла и му запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще тий от мама къпане,
къпане, още кърмене.
И слезе долу в мазата,
там се Марийка обеси.
Вечерта, като се й мръкнало,
Стоян на порти похлопа:
- Хубава булка Марийке,
излез ми, либе, отвори!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му,
тя на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
пак на дюкяни отиде.
Стоян си нищо не казал,
той си биволи разпрегнал
и ги навътре поведе
в мазата да ги завърже.
Какво ми Стоян завари -
негова булка Марийка,
тя си на греди висеше.
Извади Стоян ножчето
и се в сърцето прободе,
едва се веднъж обади:
- Проклета да си, майко бе,
да ходиш, да се находиш
без мене и без Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.