* * *

Впрегнал жена си да оре

- Стояне, синко Стояне,
макар да съм ти мащеха,
нищо от тебе не крия.
Ти кат' на нива излезеш
черни угари да ореш,
твоята булка Петранка
все по дюкяни излиза
да яде, холан, да пие,
с кръчмари живот живее.
Стоян си нищо не рече,
най на Петранка извика:
- Петранке, любе хубаво,
зарана рано да станеш,
хубави гостби да сготвиш
и ми на нива донесеш.
Петранка, булка хубава,
стана рано в понеделник,
мъжко си дете окъпа,
окъпала и накърмила
и го в люлка сложила.
Хубави гостби сготвила
и ги на Стоян занесе.
"Помози Бог!" му казала.
Стоян си нищо не каза,
най на Петранка продума:
- Либе Петранке, Петранке,
чер бивол ми се разболя,
него ще, либе, да пусна,
тебе ще, либе, да впрегна,
угари да си доора.
Карал е Стоян, орал е,
минало пладне, екендия,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива,
с бистри сълзи ги полива.
Най после тя му продума:
- Стояне, либе Стояне,
ако ти за мен не жалиш,
то поне зарад детето.
Ах, че я Стоян веч' пусна,
право си у тях отиде.
Мъжко си дете накърми
и го във люлка положи,
положи го и го залюля.
Че слезе долу в мазата,
сърмен си колан разпаса
и се от мъка обеси.
Ето и Стоян пристига,
от пътни порти той вика:
- Къде си, либе Петранке,
портите да ми отвориш.
Насреща излезе майка му,
майка му, стара мащеха
и си на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Петранка,
пак по дюкяни излезе
да яде, холан, да пие,
с кръчмари живот живее.
Стоян си нищо не каза,
черни биволи разпрегна
и ги в маза заведе.
В нещо се Стоян удари,
погледна и що ми да види -
на греда Петранка висеше,
сама се беше обесила.
Навън си Стоян излезе,
майка си за коса улови
и на майка си думаше:
- Проклета да си, майко ле,
майко ле, стара мащеха,
дето ме от Петранка раздели.
Че й главата отряза
и се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.