|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Впрегнал жена си да оре
Мама Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
да знаеш, синко, да знаеш
твоята булка Марийка
из криви пътища е тръгнала.
Ти кат на нива отидеш
нея у дома оставяш,
тя на механа отива,
цял ден яде и пие
с нейните верни достове,
с твойте върли душмани.
Димитър нищо не кава,
той си главата наведе
и при Марийка отиде
и на Марийка думаше:
- Марийке, любе Мзарийкеы
утре рано ще раня
и ще на нива отида.
Ти като станеш заранта,
топла пита да ми опечеш,
топла обяда да ми сготвиш
на нивата да ги донесеш.
Сутринта рано станали.
Марийка Димитра изпрати,
като се назад върнала,
бяло си пране опрала,
черни е мазани замазана,
топла е пита опекла,
топла обяда сготвила,
мъжка си рожба окъпала,
в пъстра го люлка турила
и си на нива отишла
на Димитра обяда да носи.
Като е при Димитър стигнала,
тя от далече му думаше:
- Поможи ти Бог, бре Димитре,
хайде да обядваме
че аз не съм още обядвала.
Димитър нищо не каза,
най си бивол изпрегна,
Марийка у рало впрегна.
Ора ни малко, ни много,
от пладне до икиндия.
Нали е жена кърмачка,
мляко й из гърди протекло.
Не се угари чернеят,
а се след нея белеят.
Жално си Марийка заплака
и на Димитра думаше:
- Какво ти сторих, Димитре,
че ме у рало впрегна?
Не те ли от хора досрамя,
не те ли от Бога догреша,
че аз съм жена кърмачка,
угари се след мен белеят?
Марийка от рало изпрегна
и на нея думаше:
- Казъшком у дома да си идеш,
мъжка си рожба накърми
и на биволи приготви.
Като на порти похлопам,
биволи да ми поемнеш,
у дама да ги въведеш.
Кат си Марийка отива,
мъжка си рожба накърми
и на биволи нагласи.
От кръста колан разпасва
и го на дама завързва,
там се Марийка обеси.
Ето си иде Димитър,
хлопа Димитър и вика:
- Излез ме, Марийке, посрещни
и биволите поемни.
Не се Марийка обадила,
а най се мама му обадила:
- Не ти ли казах Димитре,
от заран като е излязла,
цял ден на механа яде и пие
с нейните верни другари,
с твойте върли душмани.
Той си биволи изпрегна
и ги у дама въведе,
какво Димитър да види -
Марийка на колан висеше.
Извади остро ножче
и се в сърцето прободе.
Мокър му език говори:
- Лежи, Марийке, да лежим,
мама ни да се нарадва,
в един гроб да ни погребе.
Паскалевец, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|