* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
булчето да си посъдиш
булчето, бяла Марийка,
че ти на нива кат идеш
твоята булка Марийка
хубави гостби наготвя
и си на кръчма отива,
да яде синко да пие
със луди-млади кръчмари.
Стоян Марийка думаше:
- Марийке, първо венчило,
ази на нива ще ида,
а пък ти, булка Марийке,
хубави гостби наготви
и ми на нива донеси.
Марийка, булка хубава,
станала рано зарана,
хубави гостби натотви
и си на нива отиде.
Тя на Стояна продума:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян й нищо не рече,
едина бивол изпрегна,
че си Марийка упрегна.
Орал е малко, не много -
от пладне до икиндия.
Бяла й кърма течеше,
черни угари залива.
Марийка дума Стояне:
- Стояне, първо венчило,
защо са мъки незнайни,
кат не ти ази домилях,
не ти ли рожба домиля,
дет съм я вкъщи оставила.
Стоян Марийка продума:
- Аз да те тебе науча,
кога на нива отида,
да ядеш, мари, да пиеш
със луди-млади кръчмари,
със мойте върли душмани.
Кат си Марийка отива,
мъжко си дете окъпа,
окъпа и го накърми,
че влезе в тъмни яхъри,
разпаса пояс от кръста
и са Марийка обеси.
Стоян от нива пристига,
на пътни врати похлопва.
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Стоян майци си думаше:
- Къде е, мамо, Марийка?
- Твоята булка Марийка,
пак яде, синко, пак пие
със луди-млади кръчмари,
със твойте върли душмани.
Стоян биволи разпрегна
и ги в яхъри заведе.
Там си Марийка намери,
извади ножче черянче,
че се в сърцето прободе
и си се виком порвикна:
- Живей, мамо, да се наживееш,
без мене и без Марийка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.